Защо много насилници преобразуват

децата си в насилници и "шпиони"

Liquid error (snippets/background-media line 116): Unknown SVG placeholder 'герой-облекло-2'

Не искам да бъда мачкан като теб, мамо!

Person wearing a dark hoodie indoors with a neutral background
Book cover with a woman's face and a sprouting plant, against a blue sky.

Практическо ръководство за жени в контролиращи връзки.

€12,00

366 стр. Мека корица

Формат А5

  • Подкрепа, яснота и разпознаване на всички видове домашно насилие, как изглежда контролът, заплахите, изолацията, финансовото насилие, „цикълът“ на насилието, газлайтинга и защо е толкова трудно да се излезе.

  • Разпознаване на твоите поведенчески модели на адаптация в насилствената връзка (спасяване на партньора, нагаждане, самообвинение, минимизиране, травматична привързаност, изолация).

  • Практични инструменти като челисти, насоки за трудови разговори с тинейджъра, упражнения за справяне с чувството за вина и заземяване, ресурси за помощ.

  • Подготовка за ключови моменти. Документи, доказателства, комуникация, безопасност, планове за детето. Това са неща, които често възникват извънзапно. Книгата ти помага да реагираш подредено и със стратегия, не импулсивно.

  • Обяснено на прост език как държавата е дълга и може да ви помогне, каквито мерки за защита са възможни, към които подкрепящи организации да се възползвате за безплатна подкрепа за вас и за детето

  • Как да планираш и организираш живота си след напускането, психическото ти възстановяване, рестартиране на кариерата и баланс между работата и грижата за детето.“

  • Какво да промениш в себе си си за да привлечеш и изградиш здрава връзка без насилие.
  • Информацията е навсякъде. Да знаеш каква е токсичната връзка не е това като да можеш да се измъкнеш от нея. Когато си под стрес, контрол, вина и страх, мозъкът ти не работи като в спокойна среда. Сега имаш нужда от ясни стъпки, структуриран план, подкрепа и безопасна стратегия.

  • Повечето решения не работят, защото не използват детето като част от реалността на живота с насилник.Майката мисли най-вече за детето си, за страховете му, за привързаността към бащата, чувството на вина, последствията от скандали, травмата от ежедневното напрежение. И точно тези застраховки я държат допълнително в капана.

  • Много „мотивационни“ съвети се провалят, защото не можете да разберете механизма на травмата и „не можете просто да се решите“. Когато си в постоянен стрес, тялото ти живее в режим „оцеляване“: замръзваш, угаждаш, спасяваш го, подчиняваш се. Това не е слабост. Това е биология на травмата и вашият начин да се справите с насилието, което преживявате.

  • Много програми подценяват финансовата зависимост от партньора. Говорят за „самоуважение“ и „граници“ и ”червени флагове”, но не решават основните нужди като дом, работа, грижа за детето.Насилието често върви с ограничен достъп до пари, саботаж на работното място, изолация от близки и родни, постоянни проверки и контрол. Без конкретна подкрепа и ясен план, мотивацията сама по себе си не е достатъчна, за да стигнете до реална и устойчива промяна и за майката, и за детето.

Авторката е и дипломиран психологичен коуч, тази книгата е не просто емоционално свидетелство, а практичен наръчник с ясна структура и приложими насоки.

Освен личния ì път, в книгата ще откриете и анонимизирани истории на жените, с които авторът е работил, за да видите ясно повторяемите модели, капаните и реалистичните изходи в различни ситуации.

Тази книга не е „написана“ с II и не е скалъпена бързо. Тя е резултат от 20 години за проучване и събиране на задълбочени знания по темата за домашното насилие и травмата и е пречупена през личния опит на жена и майка, преживяла и възстановила се от домашно насилие.

Книгата следва указаната експертна литература и цитира водещи авторитети в областта на травмата и домашното насилие. Сред тях са Ланди Банкрофт, Джудит Херман, Доналд Дътън, Питър Левин, Клариса Пинкола Естес, Бесел ван дер Колк, както и много други.

Поръчай сега

Книга Живец

Практически наръчник за свобода, оцеляване и възстановяване от домашно насилие

  • Живееш в напрежение у дома и се страхуваш от избухванията на партньора, от заплахите, контрола, униженията или поредното физическо посегателство. Ходиш на пръсти, избираш думите си важно и постоянно внимаваш да не провокираш конфликт.

  • Страхуваш се как насилието се отразява на детето ти - какво вижда, какво „попива“, какво приема за нормално и какво ще носи със себе си. Притесняваш се, че тийнейджърът се затваря, избухва, става тревожен или безразличен, а ти не знаеш как да „стигнеш“ до него.

  • Боиш се, че може да застане на страната на насилника - от страх, зависимост, манипулация или нужда „да е силният“. Или обратното - да те обвинява: „Защо търпиш?“, „Защо не си тръгнем?“ - и това да те разбива отвътре.

  • Колебаеш се дали да си тръгнеш, защото при тийнейджърите промяната е още по-сложна: нов дом, нова среда, училище, приятели, идентичност. Чудиш се: „Ще ме последва ли?“, „Ще ме намрази ли?“, „Ще се правим ли сами - финансово и емоционално?“

  • Страхуваш се от отмъщение, спиране и преследване, особено ако партньорът използва тийнейджъра срещу теб чрез вина, подаръци, обещания, заплахи, натиск, правителство или общи близки.

  • Чувстваш се заклещена между две страшни възможности - да останеш и да търпиш, или да си тръгнеш и да се изправиш пред неизвестното заедно с бурята на тийнейджъра. Искаш да защитиш порасналото си дете, но и себе си, защото твоята безопасност и стабилност са част от безопасността на детето ти.

  • Книгата е полезна и за всички хора, преживяващи домашно насилие - млади момичета и жени, професионалисти, възрастни жени, както и мъже, които също могат да бъдат жертви.
  • Тази книга ще ти помогне да разпознаеш модела на насилието и да разбереш защо, дори когато умът ти знаеш истината, ти сърцето още се хваща за надеждата, че „този път ще е различно“.

  • Ще ти дадеш яснота какво реално се случва у дома, ще ти помогнеш да си върнеш увереността и да направиш следващите стъпки по начин, който е реалистичен и безопасен и за теб и детето.

  • Ще получиш конкретни насоки как да говориш с тийнейджъра след преживяното насилие, така че разговорите да не са разпит или обвинение, а място за сигурност. Ще разбереш и защо тези разговори са важни и за двама ви и защото тийнейджърите често изглеждат „силни“, но вътрешно са силно раними.

  • Ще откриеш защо качествената психотерапия е особено важна за теб, ако гледаш тийнейджър. Книгата дава рамка, а в терапевтичния процес ще можеш да изясниш какво точно правиш в трудните моменти, когато тийнейджърът отказва да говори с теб, идентифицира се с насилника, държи се предизвикателно и посяга към наркотиците.

Тук ще разбереш

  • Как контролът се маскира като любов, а сексът използва за наказание.
  • Как увереността ти е обезсилена и защо си останала въпреки болката.
  • Защо дори когато си ясно с капана, все още не можеш да излезеш от него.
  • Кои са пресечните точки на домашното насилие и как да те обвързва стъпка по стъпка
  • Как се случва разплитането на вътрешния конфликт
  • Защо личните граници са вашият извор на сила и как се изграждат

Плъзни надолу

‎

‎

12+ години: Прости ми, че не можех да бъда майката, която искам да бъда


Ако за децата до 12 света се върти около тях, то за тийнейджърите между 12 и 18 години най-силният въпрос е: Кой съм аз? Общото и при двете години е, че насилието разклаща базовото чувство за сигурност. Разликата е в езика, с който децата могат да говорят за него, и в начина, по който търсите смисъл. По-малките преживяват предимно като страх и лична вина, а по-големите – като морална несправедливост и криза на идентичността.


Парадоксално, точно в периода, в който имат най-голяма нужда да бъдат чути, тийнейджърите често предпочитат тишината. Те усещат и попиват всичко дори когато мълчат, дори когато се преструват, че не ги интересуваш. Анализирайте, запомняйте и преживявайте напрежението в дома много по-дълбоко, отколкото предполагате възрастните. Но въпреки чувствителността си рядко получавате истинско пространство за разговор.


Темата за разговорите с тийнейджъра, израснал в среда на насилие, е изключително многопластова и не може да бъде изчерпана в кратък раздел на тази глава. Затова ще се фокусирам върху някои от често срещаните и типични ситуации, в които родителят, най-често майката, започва да усеща като преживяното насилие у дома се отразява в поведението на тийнейджъра. Общото между тези ситуации не е бунтът, а дълбокият вътрешен разлом между любовта, страха и нуждата от принадлежност. Това е битката, която всеки тийнейджър, растящ в среда на насилие, води, за да открие къде свършва лоялността и къде започва собствената му идентичност.


Конфликтът на лоялности


Моят син се люлееше като махало между мен и баща си. Ако въобще говореше, дежурната реплика беше: Не знам на кого да вярвам. Когато имаше несъгласия с мен, казваше: Баща ми е прав. Ти си страшна манипулаторка. Когато се чувстваше неразбран, дори обиден на баща си, казваше: Права си за баща ми.


Впоследствие разбрах, че това поведение е типично за дете, добавено в конфликт на лоялност. Че търси опора ту в единия, ту в друга според това къде в момента се чувства по-малко наранен. Първоначално си мислех, че постоянната промяна на позицията е слабост на характера, но в процеса на личната си терапия разбрах, че е знак за вътрешно раздвояване между двамата родители.


Иван, 17 години, крещи на майка си: Ти си луда, че остана с него. Винаги се правеше, че всичко е наред, а аз всяка вечер го чувах как ти крещи. Зад тези думи не стои омраза, а объркване и неразрешена травма. Това е друг пример за върешен конфликт на лоялност. Момчето се опитва едновременно да бъде вярно и на двамата родители, но гневът му се намира по пътя към този, който изглежда по-безопасно да се обвини, и това е всяка майка.

Често задавани въпроси

Работя с подкрепяща организация, защо ми е тази книга?

Ролята поддържа нашата организация изключително в планирането, излизайки от насилствената връзка, личното ти възстановено и връзката с твоя тинейджър. Но не може да е с теб 24/7. Книгата е „твоята опора у дома“ когато си сама, когато се паникьосаш, когато трябва бързо да си припомниш първата безопасна стъпка или как да подходиш в разговорите с тинейджъра.
Вече знам, че това е насилие. Какво повече ще ми даде книгата?

Да знаеш „какво е“ не е това като да знаеш „какво да направиш“. Книгата ти помага с практични насоки как да планираш изход безопасно, как да подготвиш себе си и детето, как да реагираш при ескалация, без да увеличиш риска и за двама ви. Както и как да подходиш когато тинейджерът отказва да напусне с теб.
Не е ли по-добре да разчитам само на специалисти?

Специалистите са незаменими. Но когато имаш знания и структура, ставаш по-информирана, по-устойчива и по-защитена. Това не замества специализираната помощ, а я усилвам. Така ще имате повече готовност, спокойствие и способност да отстоявате себе си, когато сте в контакт с партньора си.
Ако се страхувам, че ще навредя на детето с решението си?

Книгата ти помага да различиш „болката от промяната“ от „вредата от насилието“. Промяната може да е трудна, но ежедневното напрежение, страхът, срамът и чувстовото за вина оставят дълбоки следи. Тиш по-малкото зло и по-сигурната защита и за теб и за детето.

Какво мислят читателите за ЖИВЕЦ

Синът ми спря да говори с мен след раздялата. Едносрични отговори, погледи в пода, бягство към телефона. Смятах, че съм го изгубила. В „Живец" намерих глава, която описваше точно това — и за първи път разбрах, че мълчанието му не е омраза. То е начин да оцелее между двата ни свята. Промених подхода си изцяло. Днес той сам идва и ми разказва. Не всичко. Но идва.
Н
Надежда, 47 г.
Прекарах 14 години, в които вярвах, че ако се държа по-тихо, по-умно, по-внимателно ще стане по-добре. „Живец" беше първата книга, която ми каза истината без украси: това не е твоя вина и няма да стане по-добре само по себе си. Най-ценното за мен беше частта за разговорите с децата и как да говоря с тях честно, без да ги натоварвам и без да лъжа. Това беше нещото, което не намерих никъде другаде. Между срещите с терапевта се връщам към нея отново и отново. Не като към учебник, а като към нещо, което ме държи изправена. Дадох я на сестра си. После на приятелка. Не им казах много, просто я оставих.
Р
Румяна, 52 г.
Синът ми спря да говори с мен след раздялата. Едносрични отговори, погледи в пода, бягство към телефона. Смятах, че съм го изгубила. В „Живец" намерих глава, която описваше точно това и за първи път разбрах, че мълчанието му не е омраза. То е начин да оцелее между двата ни. Промених подхода си изцяло. Днес той сам идва и ми разказва. Не всичко. Но идва.
Н
Надежда, 47 г.
Дъщеря ми 16 години защитава баща си с такава страст, че се питах дали изобщо сме живели в едно и също семейство. „Живец" ми даде единственото обяснение, което имаше смисъл - тя не го защитава, защото той е прав, а защото го обича.Страшно да обичаш някой, който те наранява, и единственият изход е да решиш, че той е добър. Особено когато си на 16 години. Не знам дали връзката ми с детето ще се оправи напълно. Но вече не я гледам със страх и обида, а с различни очи.
Д
Десислава, 39 г.
Не разбирах защо бившият ми мъж постоянно праща сина ни при мен с въпроси, които очевидно не са на 15-годишно дете. „Мамо, плащаш ли наема?", „Мамо, откъде имаме пари за тази кола?" Чувствах се разпитвана, но не можех да го кажа открито, защото синът ми щеше да помисли, че го обвинявам. Тук за първи път чух ясното определение: детето е превърнато в шпионин. Не по своя воля, не от лошотия, а защото насилникът се нуждае от информация и контрол дори след раздялата. Когато разбрах механизма, започнах да говоря директно с бившия и да поставям граници.
Р
Радина, 44 г.