Когато си майка на малко дете

и живееш в страх, но трябва да бъдеш силна.

Liquid error (snippets/background-media line 116): Unknown SVG placeholder 'герой-облекло-2'

Ако се усмихваш пред детето си, а след плачеш тихо в банята…

Ако правиш всичко възможно да го опазиш дори когато не знаеш откъде да започнеш…

И си майката, която се държи заради детето си, но във вътрешността се разпада.

Black and white photo of a woman holding a child against a dark background
Book cover with a woman's face and a sprouting plant, against a blue sky.

Практическо ръководство за жени в контролиращи връзки.

€12,00

366 стр. Мека корица

Формат А5

Разпознаване на собствените ти поведенчески модели на адаптация в насилствена връзка, като спасяване на партньора, нагаждане, самообвинение, минимизиране, травматична привързаност и изолация.

Практични инструменти като чеклисти, насоки за трудни разговори с детето, упражнения за справяне с чувството за вина и заземяване, ресурси за помощ.

Подготовка за внезапни ситуации като документи и доказателства, комуникация, безопасност и план за детето, за да реагираш спокойно и стратегически, не импулсивно.

Обяснено на прост език как държавата е длъжна и може да ти помогне, какви мерки за защита са възможни, към кои подкрепящи организации да се обърнеш.

Как да планираш и организираш живота си след напускането: психическо възстановяване, рестарт на кариерата и баланс между работа и грижата за детето.“

Как да прекъснеш старите модели на съзависимост и да изградиш здрава връзка без насилие.

  • Да знаеш какво е токсична връзка не е същото като да можеш да се измъкнеш от нея. Информация има навсякъде. Но когато си под стрес, контрол, вина и страх, мозъкът ти не работи като в спокойна среда. Тогава имаш нужда от ясни стъпки,структуриран план, подкрепа и безопасна стратегия.

  • Много „мотивационни“ съвети се провалят защото не разбират механизма на травмата и защо „не можеш просто да се решиш.” Когато си в постоянен стрес, тялото ти живее в режим „оцеляване“. Замръзваш, угаждаш, спасяваш го, подчиняваш се. Това не е слабост. Това е биология на травмата и твоят начин да се справиш с насилието, което преживяваш.

  • Много съвети поддценяват финансовата зависимост от партньора. Без конкретна подкрепа и ясен план, мотивацията сама по себе си не е достатъчна, за да се стигне до реална и устойчива промяна и за теб и за детето ти.

Авторката е дипломиран психологичен коуч, затова книгата е не просто емоционално свидетелство, а практичен наръчник с ясна структура и приложими насоки.

Книгата стъпва върху доказана експертна литература и цитира водещи авторитети в областта на травмата и домашното насилие.

Купи сега

Книга Живец

Практически наръчник за свобода, оцеляване и възстановяване от домашно насилие

  • Която живее в напрежение у дома и се страхува от избухванията на партньора, от заплахите, контрола, униженията или побоя.

  • Която ходи на пръсти, избира думите си внимателно и постоянно “съобразява”, за да няма конфликт.

  • Страхува как насилието у дома се отразява на детето - какво вижда, какво “попива”, какво ще приеме за нормално, какво ще носи със себе си.

  • Колебае се дали да си тръгне, защото не знае дали ще се справи сама финансово, емоционално, с нов дом, с работа, с грижи, с училище/градина.

  • Която се пита: “Ако се отделя, ще имам ли сили? Ще имам ли подкрепа? Как ще започне отначало?”

  • Която се страхува от отмъщение, тормоз от преследване от партньора си. Страхува се, че бъдете заплашвани, манипулирани чрез детето, и ще използвате държавата или нейните близки

  • Която се чувства блокирана между две страшни възможности: да остане и да търпи, или да тръгне и да се изправи пред неизвестното.

  • Която ска да защити детето си, но също и себе си, защото знае, че безопасността ì е част от безопасността на детето.

  • Която има нужда от ясни думи, реални стъпки и подкрепа без да бъде осуждана

  • Освен за майките с деца, книгата е и за всички жертви на домашно насилие, млади момичета, жени професионалисти, възрастни жени, както и мъже жертва на домашно насилие.

Насилието невинаги е видимо. понякога е контрол, унижение, ревност, финансов натиск, заплахи, изолиране, манипулация, „наказващо мълчание“, обещания след избухване.

Тази книга ще ти помогне да разпознаеш модела на насилието, както и защо продължаваш да вярваш, дори и да знаеш, че промяната не става с обещания.

Ще ти помогнеш да видиш ясно какво се случи, да върнеш увереността и да направиш следващите стъпки по начин, който е реалистичен и безопасен за теб и за детето/децата ти.

Ще получиш насоки как да разговаряш щадящо с детето след преживяното насилие и защо тези разговори са важни за него

Ще разбереш как да помогнеш на детето да не заключиш чувствата си след преживяно насилие чрез алтернативни форми на изразяване

Ще откриеш защо качествената психотерапия е твоят щит като майка, преживяваща домашно насилие, и как ти помага да възвърнеш спокойствието, силата и яснотата, от които ти и детето имаш нужда.

Тук ще разбереш

  • Как контролът се маскира като любов, а сексът се използва за наказание.
  • Как увереността ти е обезсилена и защо си останала въпреки болката.
  • Защо дори когато си ясно с капана, все още не можеш да излезеш от него.
  • Кои са пресечните точки на домашното насилие и как да те обвързва стъпка по стъпка
  • Как се случва разплитането на вътрешния конфликт

Плъзни надолу

‎ ‎

6.1. Какво да направиш или да кажеш на детето непосредствено след акта на физическо насилие


Непосредствено след акта на насилие много вероятно е да си в шок. Чувстваш се „в безтегловност“, дишането ти е неравномерно, ръцете ти треперят, мислиш ти са хаотични. В този момент нямаш ресурс да говориш „овладяно“ или да говориш изобщо. И това е напълно нормално.


В такъв момент най-естествено е просто да бъдеш с детето. Да го притиснеш до себе си, за да усетиш сърцето ти. Може да се разплачеш. Сълзите не са страшни, когато идват от истината, а не от паника.


Детето има нужда от усещане, че е в безопасност, че някой вижда, че някой поема контрол. Едно, макар и прошепнато през сълзи: „Мама е тук. Мама те пази.“ често казва повече от всякакви обяснения. Този подход е особено подходящ за малки деца до петгодишна възраст.


Д-р Гордън Нойфелд, специалист по детска психология, обобщава какво е най-доброто за детето така: децата не очакват съвършенство. Те имат нужда да повярват, че някой възрастен има план за защита.


И думите на тази защита ще се появят спонтанно в главата ти, когато поне малко се успокоиш. понякога това е след час, понякога след ден, дори два. Най-важното е да дойдат в миг, когато и двамата с детето сте на място, където се чувствате в безопасност, и когато можете да срещнете погледа му с цялата си любов - с тялото и със сърцето си.


Тогава разговорът се ражда сам. Може да звучи просто:


„Снощи се случиха много страшни неща. Беше тежко и за мен, и за теб. Искам да знаеш, че не си виновен. Ще направи всичко, за да сме добре.“


Ако се страхуваш, че докато разказваш за преживяното насилие ще се разплачеш отново, може да кажеш:


„Възможно е пак да ми потекат сълзи. Но това не е, защото ти си направил нещо. Просто ми е тежко.“


И почти винаги детето заплаква заедно с майка си. И тази негова реакция също е естествена. Детето ще те усети като жива, истинска майка, която преживява нещо страшно, но и се грижи за неговата безопасност.


Дори и да не можеш да кажеш много, една-единствена фраза, която се повтаря с нежност и вътрешна увереност, може да създаде за детето остров на сигурност в заобикалящия го хаос.

6.2. Назови това, което се е случило. Какво да направиш, ако не си могла да говориш веднага с детето


Спонтанната реакция на повечето майки е да „спестят“ случилото се на детето, като казват, че „не е било нищо особено“, че „татко просто беше ядосан“ или че „няма нужда да се говори за това“.


Но децата усещат всичко. Те може да не разберат напълно какво се е случило, но са ясно, че нещо не е наред. И когато възрастните, на когото разчитат за истина и стабилност, отрича очевидното, започват да се чувстват в себе си.


Детето се пита: „Може би си измислям сам/а?“ „Защо мама не говори за това?“ „Може би аз съм виновен/виновна?“ „Може би това е нещо, за което трябва да мълча?“


И тук започва най-опасната тишина - тази, в която травмата расте, без да бъде назована, и се вкоренява в детската душа като срам.‎

‎

Често задавани въпроси

Работя с подкрепяща организация, защо ми е книга?

Ролята поддържа нашата организация изключително в планирането, излизането от насилствената връзка и възстановяването за вас и детето. Но не може да е с теб 24/7. Книгата е „твоята опора у дома“ когато си сама, когато се паникьосаш, когато трябва бързо да си припомниш една безопасна стъпка.
Вече знам, че това е насилие. Какво повече ще ми даде книгата?

Да знаеш „какво е“ не е това като да знаеш „какво да направиш“. Книгата ти помага с практични насоки как да планираш изход безопасно, как да подготвиш себе си и детето, как да реагираш при ескалация, без да увеличиш риска и за двама ви.
Не е ли по-добре да разчитам само на специалисти?

Специалистите са незаменими. Но когато имаш знания и структура, ставаш по-информирана, по-устойчива и по-защитена. Това не замества специализираната помощ, а я усилвам. Така ще имате повече готовност, спокойствие и способност да отстоявате себе си.
Ако се страхувам, че ще нараня детето с решението си?

Книгата ти помага да различиш „болката от промяната“ от „вредата от насилието“. Промяната може да е трудна, но ежедневното напрежение и страхът оставят дълбоки следи. Ти избираш по-малкото зло и по-голямата защита и за теб и за детето.
Как книгата ще ми помогне да видя ясно какво зависи от мен без да се обвинявам?

Книгата ти помага да направиш ясна разлика между отговорността и вина. Ти не си виновна за насилието. Но в твоите ръце е силата и знанието да избираш по-разумно: какви хора допускаш до себе си, какви граници поставяш и отстояваш, как да се лекуваш от преживяното и какъв модел на любовта и уважението показваш на детето си.

Какво мислят читателите за ЖИВЕЦ

Синът ми беше само на 9 месеца, когато се случи. Не знаех дали изобщо разбира нещо, дали трябва да му говоря, дали мълчанието ми го наранява повече. Тази книга ми отговори на въпроси, които не смеех да задам на никого. Има конкретна глава за деца под 2 години и за пръв път се почувствах, че не съм сама в това.
Е
Елена, майка на 10-месечно момче
Дъщеря ми беше на 2, когато преживяхме домашно насилие. Всички ми казваха „тя е малка, няма да помни." Но аз виждах как реагира - нощните събуждания, плачът пред непознати. Книгата ми обясни нещо, което никой друг не беше казал: тялото на детето помни преди думите. И ми даде буквално изречения - какво да кажа, как да го кажа. За мен това беше най-ценното.
Р
Радостина, майка на 3-годишно момиче
Синът ми е на 12 - вече не е малко дете, но все още не е достатъчно голям за „истински" разговор за насилието у дома. Книгата покрива точно тази сива зона. Как да говориш с детето, което се преструва, че всичко е наред, но вътрешно се разпада. Как да останеш до него, без да го задушаваш. Практична, честна, написана от някой, който не само разбира, не е и преживял същото
Т
Тереза, майка на 12-годишен
Дъщеря ми започна да се самонаранява - разчесваше ръцете си до кръв. Бях в паника. Потърсих терапевт, но чакахме месец за час. Дотогава тази книга беше единственото, което ми помогна да разбера какво се случва с детето и как да реагирам без да я засрамя, без да я уплаша още повече. Книгата трябваше да ми попадне по-рано.
Й
Йоана, майка на 6-годишно момиче
Синът ми беше убеден, че случилото се е негова вина. Повтаряше го постоянно . Опитвах се да го убедя, че не е така, но нищо не помагаше. Не можех да го достигна с думи - нещо в него беше затворено за тях. Книгата ме научи защо детето е с такова силно чувство за вина и как мога да му помогна да се освобождава от нея без да бързам и без да натискам. Разбрах, че това е процес и не мога да искам резултати сега и веднага. И за пръв път имам усещането, че с детето вървим в правилната.
М
Мария, майка на 6-годишно момче