Късно е, нямам сили,
Какво ще кажет хората, децата

Liquid error (snippets/background-media line 116): Unknown SVG placeholder 'герой-облекло-2'

След години на принизване, пръскане или пречупване, трябва да имате време да преосмислите и решите кой е пътят, който може да ви донесе радост и удовлетворение.
Дали това е посвещаването на децата и внуците, или моментът, в който най-сетне ще поставиш себе си в центъра на собствения си живот.

Woman sitting at a table holding a cup of tea in a cozy room with plants and books.
Book cover with a woman's face and a sprouting plant, against a blue sky.

Практическо ръководство за жени в контролиращи връзки.

€12,00

366 стр. Мека корица

Формат А5

Подкрепа. Разбиране. Яснота. Конкретна насока за бъдещето

Дори да си на 55+ и мислиш за промяната да те плаши, тази книга ще ти помогне да кажеш „Стига вече“. Дори и на тази възраст струваш живот без страх и контрол.

Книгата ще ти покаже как да изключиш възможностите за изход в реални, безопасни стъпки, въпреки възрастта и как да си върнеш спокойствието, достойнството и свободата си, без да се чувстваш сама и без да носиш срам за нещо, което не е твоето вина.

Цял живот си бил научен да оцеляваш чрез търпение и себеотрицание. И решенията, които си опитвала, често са били водени от същите нагласи и убеждения, предавани от поколения:

  • Търпи, заради децата

  • Така правите всички

  • Не го ядосвай, тоест бъди по-умната / премълчи

  • Ще се оправи с времето, той е такъв характер

  • Седнете и си поговорете като хора

  • Ако се стараеш повече…

  • Не изнасяй семейните работи

  • Изчакай да пораснат децата

  • Дай му още един шанс

Тази книга не е „написана“ с II и не е скалъпена бързо. Тя е резултат от 20 години за проучване и събиране на задълбочени знания по темата за домашното насилие и травмата и е пречупена през личния опит на жена и майка, преживяла домашно насилие.

Авторката е и дипломиран психологичен коуч, тази книгата не е просто емоционално свидетелство, а практичен инструмент с ясна структура и приложими насоки.

Освен личния ì път, в книгата ще откриете и анонимизирани истории на жените, с които авторът е работил, за да видите ясно повторяемите модели, капаните и реалистичните изходи в различни ситуации.

Книгата следва указаната експертна литература и цитира водещи авторитети в областта на травмата и домашното насилие. Сред тях са Ланди Банкрофт, Джудит Херман, Доналд Дътън, Питър Левин, Клариса Пинкола Естес, Бесел ван дер Колк, както и много други.

Поръчай сега

Книга Живец

Практически наръчник за свобода, оцеляване и възстановяване от домашно насилие

  • За жената в по-зряла възраст, която е свикнала да оцелява, да преглъща, да мълчи, да „не прави сцени“.

  • За тази, която е търпяла заради децата, работата, ипотеката, болни родители, и заради страха и срама.

  • За жената, която е живяла под контрол, унижения, заплахи, натиск, побои или в ежедневната война, която не оставя синини, но оставя празнота.

  • Книгата е и за всички, които вече са намерили начин да излязат от насилствена връзка, но все още изпитват затруднения как да се възстановят емоционално, професионално и социално.

  • Тя е за близки и приятели, които подозират, че някой, когото обичат е в капана на насилствена връзка и искат да знаят как да помогнат по безопасен и реалистичен начин.

  • И не на последно място, тази книга е и за възрастните, хората, които търпят насилие от собствените си деца и внуци и вярват, че го заслужават, защото така са ги учили и са поставили целия живот на другите пред себе си.
  • Ще разбереш кои поведения са станали „втора природа“ не защото така си избрала, а защото така си оцелявала.

  • Ще разпознаеш как насилието те е научило да се отказваш от себе си и ще започнеш да се виждаш отвъд живота с партньора насилник.

  • Най-важната промяна не е самото физическо отделяне, а вътрешното прозрение да спреш да се дефинираш през общото ви минало, през страха или през „какво ще кажат хората“. Книгата ще ти покаже как да се превърнеш в центъра на собствените си живот не от егоизъм, а от уважение към себе си си и времето към това, което ти остава.

  • Ще получиш посока за живота след раздялата

  • Свободата не идва автоматично след раздялата. Често тогава започват самотата, терзанията, вината, самообвиненията и усещането за празнотата. Книгата ти дава ясна рамка как да загубиш през този период стабилно без да се “срутиш” и без да се върнеш назад единствено от страха да не останеш сама.

  • Ще ти помогнеш да изградиш нова опора и смисъл, подходящи за теб

  • Някои жени се посвещават на децата и внуците си, и това може да е наистина удовлетворяващо и смислено, но когато е съзнателен личен избор, а не начин да избягаш от болката или самотата. Други започват нещо като малък бизнес, нови умения, обучение, нови приятелства, пътувания, стари мечти. Книгата ще ти помогне да избереш своя път, който ще ти носи истинска радост и удовлетворение.

  • Ще подготвим основата за истинска промяна с помощта на терапевт Книгата ясно показва защо физическото отделяне е само първата стъпка и защо работата с терапевта е изключителна, особено след години на принизване, пръскане или пречупване. Ще разбереш какво да очакваш от такъв специалист и как се случва процесът на вашето изцеление.

  • Книгата засяга и темата за работа и финансова самостоятелност. Какви реалистични възможности имаш според ситуацията си за работа в България, за стартиране на собствен малък бизнес или търсене на шанс за доходи и ново начало в страната.

Тук ще разбереш

  • Митовете и вярванията, които са поддържали зависимостта и подчинението ти.
  • Как увереността ти е обезсилена и защо си останала въпреки болката.
  • Защо дори когато си ясно с капана, все още не можеш да излезеш от него.
  • Кои са пресечните точки на домашното насилие и как да те обвързва стъпка по стъпка
  • Как се случва разплитането на вътрешния конфликт
  • Защо личните граници са вашият извор на сила и как се изграждат

Плъзни надолу

‎

‎

Възстановяване от домашно насилие, когато сте над 5 години

Самият факт, че си намерила смелост да се отскубнеш след десетилетието на домашно насилие, е изключителен. Това е акт на дълбока вътрешна сила, която не се измерва с години, с кариерни постижения или чужди признания.


Ти може да се превърнеш в живото доказателство, че дори след десетилетия живот, белязан от насилие, третата възраст може да бъде различна — по-осъзната, свободна и изпълнена с истински моменти на радост.


За повечето жени този мисъл е, меко казано, плашеща, а за някои дори немислима. Повечето си повтарят:


„Късно е.“

„Нямам сили.“

„Ще остана сама.“

„Как ще се справя?“

„Какво ще кажат хората, децата?“


Но истината е, че именно тази възраст на мъдростта на преживяното е твоето най-голямо предимство. Вече си ясно как изглежда контролът, каквито са капаните на манипулацията.


Може би все още не познаваш напълно собствените си граници и те плаши неизвестното, но фактът, че си готов да кажеш „Стига вече“ , е достатъчен, за да започне промяната.


Тези думи нямат възраст. Те могат да бъдат изречени и да бъдат на 25, и на 65, защото за свободата никога не е късно.

Всяка жена над 50, живяла дълго в средата на домашно насилие, носи своя уникална история.


За някои животните след порастването на децата се превръща в естествено продължение на тяхното търпение и себеотрицание, което е станало тяхна втора природа. Те се посвещават изцяло на децата и внуци, тъй като това е единствената възможна посока, придаваща смисъл на живота им.


Но има и други жени, макар и не много, които намират смелост да се разделят с миналото и да открият себе си отново дори в тази зряла възраст.


Някои започват малък бизнес. Други учат нови умения или дори записват ново висше образование. Трети откриват нови приятелства, възраждат стари мечти или се осмеляват да пътуват, макар и не винаги в страната.


Най-важното е, че започва да се вижда извън ролята на „жената, която търпи“ . Отказва да бъдат определени от съвместното си минало с партньора насилник.


Вместо това да бъде центърът на собствеността на живота — не от неговия изборизъм, а от уважението към себе си и към времето, което им остава.

Както при всички жени, излезли от ситуация на домашно насилие, и в тази възраст ключово условие за започването на промяната е работата с терапевт.


Физическото отделяне от партньора е само първата стъпка. След нея идва борбата със самотата, терзанията и самообвиненията.


Празнотата, която остава, не се запълва автоматично със свобода и щастие. След години на принизване, пръскане или пречупване е нужно време, за да преосмислиш и решиш кой е пътят, който може да ти донесе радост и удовлетворение.


Дали това е посвещаването на децата и внуците, или моментът, в който най-сетне ще поставиш себе си в центъра на собствения си живот.

В редовете по-долу ще откриеш и реалистични сценарии за адаптация на следния живот с насилие, съобразени с възможностите и предизвикателствата пред жена на твоята възраст в България.

Често задавани въпроси

Подходяща ли е тази книга за мен, ако съм над 60 години и десетилетия наред съм търпяла насилие у дома?

Книгата е подходяща и за жени, за които насилието е продължило дълго, с десетилетието и търпението е станало „втора природа“.
Това роман/мемоар ли е?

Не е художествен роман. Това е практичен наръчник с лична история, подреден в ясна структура и подкрепен с проучвания и цитати от водещи експерти по домашно насилие и травма. Цялото не е само информирано, а и конкретните задачи за действие.
Как ще ми помогнете, ако зависим от финансовото или живея в общ дом?А ако не съм готова да го напусна?

На тази възраст не се рискува и е напълно разбираемо. Книгата показва реалистични и безопасни сценарии за напускане и реалистични възможности за възстановяване за жена в тази възраст.
Книгата от кора до кора трябва ли да се чете“?

Не. Ползвай я като карта и я отвори я там където имаш нужда.
Подходяща ли е книгата за дъщеря/приятелка/сестра, която е в такава връзка?

Не. Ползвай я като карта и я отвори я там където имаш нужда.

Какво мислят читателите за ЖИВЕЦ

Книгата "ЖИВЕЦ" е уникална! Съдържанието ѝ е замислено и структурирано по начин, който би улеснил всеки, проявяващ интерес към темата "НАСИЛИЕ". Авторът вероятно е намерил смелостта да направи крачката към свободата. Доказателството е тази книга-наръчник, която е следващата крачка и е лично достижение в принос на Човечеството.
В
Венета Тодорова, 69 г.
Препоръчвам книга „Живец“ на всеки, който има близък човек във връзка с контрол или насилие. Тази книга помага не само да разпознаеш какво се случва, но и да разбереш как да подкрепиш, без грубо вмешателство, без осъждане и без тежки думи. Или „Живец“ е книга не само за жените, които преживяват насилие, но и за хората, които искат да им помогнат истински. Защото доброто намерение не винаги е достатъчно. Нужно е и разбиране и знание как да го направиш.За мен беше особено ценно и това, че не е нужно да четеш цялата книга подред. По съдържанието можеш бързо да се ориентираш и да намериш точно информацията, от която имаш нужда в дадения момент.
Ж
Жени Колева, 50 г.
Единствена по рода си, която дава практически насоки за спасение от насилствена връзка.
М
Мила Томанова, 66 г.
Моята баба казваше: „Търпи, жено, такъв е животът." Майка ми повтаряше същото. И аз повтарях това на дъщеря си, без да разбирам, че предавам рана, не мъдрост. Тази книга е първата, която говори и за нас - жените след 50-те, с нашата история и с нашето мълчание. Прочетете я. За себе си. И за внучките си.
С
Стефанка, 71 г.
Дадох тази книга на майка ми, без да й казвам защо. Просто я оставих на масата. След три дни ме позвъни и каза: „Тук пише за мен." Не беше лесен разговор. Но беше първият истински разговор за нещо, което се случваше от години пред очите ни, а ние не знаехме как да го наречем. Книгата го назова вместо нас.
П
Петя, 44 г.
Обадих се на социалните, защото не знаех какво друго да направя. Виждах как синът й влиза и излиза, чувах как и крещи и я обижда, а тя на другия ден се правеше, че всичко е наред. Звъннах на социалните, дойде социален работник , поговори с нея, но каза: „Тя не приема, че има проблем. Книгата Живец ми беше дадена от дъщеря ми и я оставих на Дорето с надеждата да я прочете. Мина доста време, повече от месец, когато ме спря на стълбището и каза „Тази книга... там пише за мен." Нищо повече. Но беше различна.
Г
Ганка, 67 г.
На 60 си казах: вече е твърде късно. За какво да тръгвам сега - накъде, с какво, за колко години? Тази книга ме попита нещо, което преди не смеех и да помисля: докога ще търпиш? Нямах пари, нито план. Единственото бащината къща на село. Не е много. Но е мое. И за първи път след десетилетия сутрин се събуждам без тишината да ме плаши. На 60 не е твърде късно. Твърде късно щеше да е, ако бях останала.
М
Маргарита, 62 г.
На 60 се записах на безплатни компютърни курсове. Не защото можех да започна работа, а защото той винаги казваше, че съм твърде глупава за такива неща. Исках да видя дали е вярно. Сега помагам на дъщеря ми с малкия й бизнес. Отговарям на съобщения, следя поръчките, понякога говоря с клиенти. Дъщеря ми ме пита какво мисля. Чака отговора. Взима го предвид. Цял живот не съм знаела какво е това да те питат и да чакат отговора ти.Книгата ми помогна да повярвам, че промяната не трябва да е голяма, за да е истинска.
К
Красимира, 63 г.